Този типаж е толкова популярен в театъра, че в реалността винаги събужда усещането за известна недостоверност на появата. Провлеченият, мазен изговор на заучени фрази; бавното размотаване на клишето на "мисълта"; безизразното, унесено изражение на лицето, върху което никакъв характер не е оставил никакъв отпечатък; оживлението на бенката и насълзяването на очите, безотказно привличащи вниманието при оповестяването на "поверителни тайни". Не, това не е Тартюф. Това е Яне Янев - куриерът на ченгесарските "истини" от първа ръка и последна инстанция; пощенската птица на ДАНС; консерваторът на демагогския занаят; "народният трибун" като народен трибунал. Играе с неподражаемо усърдие. Вживява се по Станиславски.
Вчера продаваше избори и купуваше избиратели, днес е страстен борец срещу олигархията. Един съвет за начинаещите в гледането на народния театър: наблюдавайте внимателно движението на устните при произнасянето на думата "олигархия" - заученото окръгляне на фразата винаги подчертава колко празна е тя за този, който я произнася.
Вчера издигаше всеизвестни доносници на ДС за кандидати за властта, днес е непримирим антикомунист. Наблюдавайте активната жестикулационна игра на ръцете и се заслушайте във фалцетното извисяване на гласа, които трябва да компенсират откровеността на лъжата.
Единствено непроменен остава прословутият навик за пускане на димки, буквализиран при този герой и спечелил му напълно заслужено прякора "Димката".
Яне Димката е класически инсинуатор: лъготи чрез намеци и внушения, интриганства под масата, набеждава - също класическа театрална роля на слугата.
Яне Димката е слуга на много господари и като така - многофункционален. Припечелва от поръчки. "Разбива " статуквото, докато му служи, обслужва го и му се кланя. Нечиста работа. ("Не можем накара и най-разпалената фантазия да си представи нещо по-нечисто от туй, което може да ти представи самата действителност". Напълно, напълно си прав, приятелю!)
Трудно изтърпявам честите медийни появи на този не чак толкова съвременен образ. Обзема ме непреодолимо,пакостливо желание да му изпиша карикатурна перука с буклички върху главата, смачкано жабо под брадичката и дебел слой бяла пудра върху физиономията. Така през 17 век са представяли в театъра маската на човека без лице, който, бидейки лишен от всякаква идентичност, непрекъснато сменя роли и маски. Политически фарс.
Колкото и помия да изливатеq пред дома м...
Ако бях блогов "ерудит" щях да...
Възхищавам ти се на търпението да напишеш толкова много (но за сметка на това добре) за този отблъскващ персонаж.
20.05.2009 18:43
Второ, четящите този блог никога, ама никога не биха използвали фразата "на такива материали мястото". Езикът е безпогрешен маркер за принадлежност, уверявам Ви.
Отделихме се, за да опазим политически десницата в България. Ако това не се беше случило тогава, днес едва ли щяхме да се радваме на нейното обединение. Според всички ченгесарски планове, тя вече не би трябвало да съществува.
На всичко отгоре елегантният ти стил е същинско удоволствие за душата.
Ако не е селската му жилка, Яне Янев напомня май и за самия дантелен Георги Марков, също толкова креслив и хлъзгав.
Благодаря за добрите думи!
2-ра: Заради Ирландия;
3-та: Заради обидата, която нанесоха на истинските консерватори в България.
http://www.youtube.com/watch?v=gbNuIqiVPbU
25.05.2011 04:42
25.05.2011 15:03
26.05.2011 19:10
28.05.2011 17:46