Постинг
27.02.2009 00:52 -
Мъже и римляни
През 390 г. пр. н. е. галите превзели Рим (без Капитолия) и се оттеглили, като получили голям откуп. В 360 г. пр. н. е. отново нахлули в Лациум, но били отблъснати, а малко след това Луций Фурий Камил ги победил в решително сражение.
Малко римска история, разказана от Тит Ливий:
"Превземането на Рим от галите"
"...Но било че не всички имали желание да разрушат града или че галските вождове били решили хем да предизвикат тук-там пожари, за да внушат ужас на обсадените в Капитолия, та по този начин привързаността им към своите домове да ги подтикне да се предадат, хем да не изгарят всички къщи, за да оцелее все нещо от града, та да имат подръка и този залог, с който да сломят враговете си. Затова през първия ден огънят блуждаел или безразборно, или надалеч, но не навсякъде, както бива в един завладян град.
Римляните, които наблюдавали от крепостта как градът се изпълва с неприятели, как те бродят из улиците му, как ту в една, ту в друга негова част възникват нови и нови поражения, не били способни не само с разума си, но дори и със сетивата си да възприемат това, което ставало. Откъдето и да достигнели вражески крясъци, ридания на жени и деца, пращене на огън и трясък на рухващи къщи, натам, ужасени, обръщали душите и очите си, поставени от съдбата като че ли за зрители на загиващата родина, оставени да защитават не някакви свои имоти, а собствения си живот. Това ги правело още по-достойни за съжаление в сравнение с всички ония, които някога са били обсаждани, защото били принудени да защитават родина, до която нямали достъп и да виждат как всичко тяхно попада под властта на неприятеля.
Не по-малко тревожна нощ сменила тежко прекарания ден; после нощта била последвана от неспокоен ден. Нямало нито миг, в който да не възникне гледката на някое ново нещастие.И все пак, дори затрупани и притиснати до такава степен от бедствията, те не паднали духом и затова, макар да виждали, че всичко е или сравнено със земята, или в пламъци и развалини, колкото и малко да било хълмчето, което държали в ръцете си, те го защитавали храбро като последно островче на свободата.
Понеже вече всеки ден се случвало все едно и също, те като че ли попривикнали към разрухата, като че ли откъснали от сърцата си мисълта за своите имоти и насочили вниманието си към оръжията и мечовете в десниците си, единствените отломки от тяхната надежда..."
Малко римска история, разказана от Тит Ливий:
"Превземането на Рим от галите"
"...Но било че не всички имали желание да разрушат града или че галските вождове били решили хем да предизвикат тук-там пожари, за да внушат ужас на обсадените в Капитолия, та по този начин привързаността им към своите домове да ги подтикне да се предадат, хем да не изгарят всички къщи, за да оцелее все нещо от града, та да имат подръка и този залог, с който да сломят враговете си. Затова през първия ден огънят блуждаел или безразборно, или надалеч, но не навсякъде, както бива в един завладян град.
Римляните, които наблюдавали от крепостта как градът се изпълва с неприятели, как те бродят из улиците му, как ту в една, ту в друга негова част възникват нови и нови поражения, не били способни не само с разума си, но дори и със сетивата си да възприемат това, което ставало. Откъдето и да достигнели вражески крясъци, ридания на жени и деца, пращене на огън и трясък на рухващи къщи, натам, ужасени, обръщали душите и очите си, поставени от съдбата като че ли за зрители на загиващата родина, оставени да защитават не някакви свои имоти, а собствения си живот. Това ги правело още по-достойни за съжаление в сравнение с всички ония, които някога са били обсаждани, защото били принудени да защитават родина, до която нямали достъп и да виждат как всичко тяхно попада под властта на неприятеля.
Не по-малко тревожна нощ сменила тежко прекарания ден; после нощта била последвана от неспокоен ден. Нямало нито миг, в който да не възникне гледката на някое ново нещастие.И все пак, дори затрупани и притиснати до такава степен от бедствията, те не паднали духом и затова, макар да виждали, че всичко е или сравнено със земята, или в пламъци и развалини, колкото и малко да било хълмчето, което държали в ръцете си, те го защитавали храбро като последно островче на свободата.
Понеже вече всеки ден се случвало все едно и също, те като че ли попривикнали към разрухата, като че ли откъснали от сърцата си мисълта за своите имоти и насочили вниманието си към оръжията и мечовете в десниците си, единствените отломки от тяхната надежда..."
по - близък ми е до сърцето, а и никога не съм бил романоцентричен - основните принципи на цивилизацията са открити на изток от тях - елини и перси (източна Персия особено). Иначе посланието е хубаво и дори някой може да си го преведе наум, особено ако този някой се нарича Сотиров
цитирайОт римските историци той е най-близо до сърцето ми.
Харесва ми,че в историята има история и че той умее да я разкаже.
А от игрите най-много харесвам снукъра. Умът на играча калкулира много вероятности, но, в края на краищата, всичко е в прецизното движение на ръката. В него се реализира една-единствена вероятност. Ако "мисли" за всички останали, ръката няма да е толкова прецизна. :)
цитирайХаресва ми,че в историята има история и че той умее да я разкаже.
А от игрите най-много харесвам снукъра. Умът на играча калкулира много вероятности, но, в края на краищата, всичко е в прецизното движение на ръката. В него се реализира една-единствена вероятност. Ако "мисли" за всички останали, ръката няма да е толкова прецизна. :)
Предпочиташ Кубратовия завет? Имаш предвид снопа със стрелите? Странно :)) Историята обаче ни показва, че дори собствените му синове не са предпочели неговия завет, а са се пръснали кой накъдето му видят очите :))
Откъсът е хубав :)
А на снукъра най-прекрасното му е в непрестанните опити да се контролира хаоса, да се вкара някакъв ред в него още от първия удар :))
цитирайОткъсът е хубав :)
А на снукъра най-прекрасното му е в непрестанните опити да се контролира хаоса, да се вкара някакъв ред в него още от първия удар :))
извод май следва - че трябва да те докарат до някаква крайност, за да посегнеш към единственото решение... Но пък в повечето случаи в историята - това се потвърждава.
А иначе - и аз обожавам снукъра. Имаше случаи навремето, когато гледах по 3-4- часа... Стив Дейвис, Стивън Хендри (още играе) ... Най-интересното там е дългосрочното планиране ;) И краткосрочното изпълнение на дългосрочния план ;)
цитирайА иначе - и аз обожавам снукъра. Имаше случаи навремето, когато гледах по 3-4- часа... Стив Дейвис, Стивън Хендри (още играе) ... Най-интересното там е дългосрочното планиране ;) И краткосрочното изпълнение на дългосрочния план ;)
който ми позволява да си представям (фантазирам) моралната му страна, докато в ситуацията, описана тук не мога да отдам нравствено превъзходство на "културните" римляни (нямай вяра на хора, които си организират кланета докато са на маса )спрямо дивите гали. Рим не ми е любима тема (особено след триумвирата), така да се каже, всеки с предпочитанията си, моите клонят към Елада, Месопотамия, Персия, Скития...
цитирайСпоред мен тази история си е съсредоточена върху самите римляни, а галите са просто изпитанието пред Рим. Тит Ливий изобщо не спекулира и не търси контраст, който да покаже как римляните са по-добри от галите. Интересува го как римляните могат да са по-добри от себе си, като следват граждански и политически добродетели. Нравствено превъзходство спрямо самите себе си имат римляните, които от отчаяни и изплашени хора се превръщат в хора, които могат да откъснат мисълта си от имотите си и да мислят за родината си.
А иначе наистина всеки си има исторически предпочитания, но това е съвсем друг разговор. (Не съм го започвала тук.) Аз, например, съм всеизвестен любител на келтите (галите, де), но това не ми пречи да ценя римската история ,все пак. Темата за римляните е обект на великолепен комичен етюд "Какво са ни дали на нас римляните" в "Животът на Браян" на Монти Пайтън . :) Между другото, Кубрат не е ли "римски кесар"? :))
цитирайА иначе наистина всеки си има исторически предпочитания, но това е съвсем друг разговор. (Не съм го започвала тук.) Аз, например, съм всеизвестен любител на келтите (галите, де), но това не ми пречи да ценя римската история ,все пак. Темата за римляните е обект на великолепен комичен етюд "Какво са ни дали на нас римляните" в "Животът на Браян" на Монти Пайтън . :) Между другото, Кубрат не е ли "римски кесар"? :))
Нямай вяра на римляните, защото организирали кланета? Имаш предвид гладиаторските битки, станали популярни в Рим след превземането на Гърция? Патентът им е гръцки, не знаеш ли? А за предпочитанията, специално Персия и Месопотамия - да не би да предпочиташ зловещите Ариман, Ормазд и Зурван пред очарователните лари, малките домашни богове-закрилници в Рим? Или може би предпочиташ пред тях финикийско-картагенския бог Молох, на когото първородните са принасяни в жертва?
:))
цитирай:))
Моят абсолютен фаворит сред майсторите на снукъра е Рони О`Съливан. Удивителна смесица от математически ум и южняшки темперамент. На последния турнир беше на ход да играе в извънредно трудно разположение на топките на масата. Компютърът, който показва за зрителите хипотетичната траектория на възможния (според коментатора единствено възможния) удар, я очерта на екрана. "Ракетата" игра и ръката му очерта съвършено друга траектория на успешния удар. Както казва Luben, краткосрочното изпълнение на дългосрочния план беше изненадващо, математически непредвидено и блестящо.
цитирайЗдравей, Gan!
цитирайЗдравей, Валя.
Рони е уникален играч в много отношения, и най-добрия в момента. Ако се беше отказал от играта заради баща си, щеше да е огромна загуба. Аз по-скоро съм възхитен от самата игра, макар че от сегашния сезон почти всичко съм пропуснал.
цитирайРони е уникален играч в много отношения, и най-добрия в момента. Ако се беше отказал от играта заради баща си, щеше да е огромна загуба. Аз по-скоро съм възхитен от самата игра, макар че от сегашния сезон почти всичко съм пропуснал.
не, предпочитам Платон, Сократ и Диоген, Заратустра и свободната воля, Кир Велики и Соломоновия храм, не съм казал, че не са ми интересни римляните, просто твърде голяма тежест им се придава, което ме дразни, не усещам (аз лично) "баланс". Не съм римомразец, имам псевдоним Eques_Arachnis все пак и когато спре прекаленият ПР и аз ще спра да го натяквам :)
До авторката на блога - извинявам се, че така се отклоних от темата, която е наистина хубава и смислена и дано някой от СДС я прочете :)
цитирайДо авторката на блога - извинявам се, че така се отклоних от темата, която е наистина хубава и смислена и дано някой от СДС я прочете :)
някоя поучителна средновековна история за феодали да се сетя, ако ще чете "някой от СДС", както казваш. :)))
цитирай
13.
анонимен -
Моят превод на ум
28.02.2009 10:59
28.02.2009 10:59
Сега чакаме пуйчетата от Банкя да наддадат вой, за да се събудим, отрезвим и спасим България.
цитирай Обаче оценявам шегата с пуйчетата. Това ще да са свещените гъски на Юнона от Тит-Ливиевия разказ, а?
цитирайнали и аз туй рекох, преди време.
Да хващаме гората ( оръжията )...
А пък Вий, първом ирландщина някаква съзряхте, сега пък римлянщина някаква :-)))
Хайде, разделяме страната на революционни окръзи, всякой да си хваща неговия и да я почваме.
А, да не забравя, зоната в радиус от 100 км от село Борово, оставяме на самотек :-)))
Честита Баба Марта !
цитирайДа хващаме гората ( оръжията )...
А пък Вий, първом ирландщина някаква съзряхте, сега пък римлянщина някаква :-)))
Хайде, разделяме страната на революционни окръзи, всякой да си хваща неговия и да я почваме.
А, да не забравя, зоната в радиус от 100 км от село Борово, оставяме на самотек :-)))
Честита Баба Марта !
Честита и на Вас!
цитирайдори и в това смутно за древния Рим време се появяват достойни граждани на тази велика империя, които радеят за идеите, морала и съзнанието за вечността и. Припомням, че пак горе-долу по това време живее и "последния велик римлянин", който побеждава Атила при Анциум
цитирай
18.
анонимен -
До № 17
21.04.2009 12:43
21.04.2009 12:43
Драги clan,
Последният велик римлянин - Флавий Аеций - е победил Атила много по-късно, а не "горе-долу по това време" (390 - 360 г. пр. Хр.)... "Битката на народите" се е състояла през 451 г. СЛЕД Христа, но не при Анциум, а на Каталунските полета (между днешните френски градове Троа и Шалон).
Моля, не путайте Гегеля с Гоголем:)
цитирайПоследният велик римлянин - Флавий Аеций - е победил Атила много по-късно, а не "горе-долу по това време" (390 - 360 г. пр. Хр.)... "Битката на народите" се е състояла през 451 г. СЛЕД Христа, но не при Анциум, а на Каталунските полета (между днешните френски градове Троа и Шалон).
Моля, не путайте Гегеля с Гоголем:)