Хайде да си спомним сега как горещо се целуваха другарите Брежнев и Живков - един, че два, че три пъти, по стар славянски обичай, така да се каже. Мъжествената целувка скрепяваше и потвърждаваше вечната, нерушимата, единствената и неповторимата обич между братските славянски народи. Прегръдката идеше да покаже колко горещо СССР ни обича и ,съответно, колко още по-горещо ние го обичаме. Това поляци, това унгарци, това чехи - ряпа да ядат. Ние най-много го обичахме - като малък брат Големия брат, като най-верен слуга Господаря свой, като периферия своя Център. Като въздуха и като слънцето. Така разправяха тогава комунистите. И не само искаха да им вярваме, ами искаха да ги обичаме, а като ги обичаме да обичаме и него - Големия северен брат - въздуха и слънцето на земята.
Хайде сега да не се връщаме толкова назад, казват ни потомците им днес. Миналото си е минало. Сега вече не се целуваме (мъжествено крием обичта си, така да се каже); станали сме едни такива "прагматични", едни "балансьори" големи, едни "мостостроители" изкусни, едни "фактори" неотменими, абе, изобщо много сме различни. Това поляци, това унгарци, това чехи - ряпа да ядат. Ние сме най-различни - като троянски кон в Троя сме различни, като пета колона в сграда без колони сме различни, като слуга от господаря свой сме различни .Така разправят сега социалистите. И не само искат да им вярваме, ами искат да ги обичаме и като ги обичаме да ги избираме.
Дойде ли зима, паднат ли температурите, Русия започва Голямото изнудване, Голямото пързаляне по Голямата пързалка. Газ няма и е студено, та чак ледено, и всички са изпързаляни. Обаче това поляци, това унгарци, това чехи - ряпа да ядат. Ние сме най-изпързаляни. Ха, сега, Станишев,като Москва ти говори ,да вземеш членоразделно да обясниш защо целокупно сме изпързаляни. Да вземе да ти помогне Първанката - този велик стратег на пързалките. Двамата ще оформите чудна фигурална композиция, докато обяснявате. И без тия работи с международното положение, че и децата вече не им вярват.
А колкото до сега ... Ние сме жертва на кражбите украински. На проблемите с транзитните участници.
Еееех ако бе готов "Набуко" нямаше да е така. Тогава вместо от Украйна, шяхме да сме зависими от Турция. Какво щастие само ...
Требе да се построи "Южен поток" - това е изхода
За да не зависим от транзитни мародери
Колкото до другото, ние сме жертва на същите послушковци, само дето господарите им не са толкова дементни и не раздават така щедро наградите за послушанието. Майстори са на шантажа-и с целувка и без целувка. Не Украйна спря кранчето, както е напълно ясно.
А иначе, че сме "енергиен център на Балканите", спор няма.
Тъмен, почти фалирал и поизмръзнал, но "енергиен център" :)
Адам Смит говори за невидимата ръка на пазара, но тя функционира при естественото спазване на регулиращи правила, така че не ми е ясно как теорията му е свързана с Вашите примери. Иначе, простете ми за простащината, ама как обяснихте на децата си, че са в дървена ваканция, която всъщност е газова.
Когато някой казва, че нещата са непоправими и че няма надежди, това означава, че е песимист, т. е. че няма очаквания, че във времето могат да се случат неща, които да променят това, което е "тук" и "сега". Оптимистът би казал, че вижда едно съвсем различно и много по-добро бъдеще от това, което е "тук" и "сега". Истината е, че нито единият, нито другият могат със сигурност да знаят как точно ще се развият нещата. Това е, което ги сближава. Да се работи за реална промяна , струва ми се, не е въпрос на емоционално очакване, а на воля да се правят нещата, които човек счита за правилни. Такава воля може да има както оптимистът, така и песимистът . Лично аз, когато я срещам у хора с по-скоро песимистична нагласа, се изпълвам с истинско уважение. Тяхната битка е по-трудна.Това, което най-много ме плаши, е безволевото отчаяние, което в трудните години на българската демокрация "кукловодите" така старателно внушаваха на българите: че са обречени, че някой друг контролира живота им, че каквото и да се направи, то ще е безсмислено. Продължават да го внушават. Волевото усилие, което измъкна страната ни от кризата през 97-ма и промени геостратегически нейната политика за кратките 4 години само, ги изненада като непредвидено измъкване от предначертаното (тяхното предначертано). Каквото се случи след това,Вие и аз знаем, преживяваме го еднакво. Обаче остана един забележителен урок - че няма фатална предопределеност и че нещата могат да се променят все пак. Въпреки всичко.
Няма да се отказваме. Поздрави! Валя
Не само студено, а и унизително.
Лично, аз, не помня да съм се топлил на газ. Когато съм живял на парно, още е било с мазут. Топля си се на дърва и въглища, температурата реално не е паднало, но по-студено се чувствам, макар никога да не съм вярвал на никакви "големи батковци" и лично няма от какво да съм разочарован.
Яд ме е, че не идва акъла на по-големите от мен, които още се държат като квартални хлапета.
И ми е студено, да, от безсилие.
Не звучите като безсилен човек. Никак даже.
Четох постинга Ви за любовта. Много изящен.
Нещо героично:
"Докато някой гледа явилата се пред очите му фигура, той още не я обича. Но в момента, когато е заченал образа и в себе си, вече невидим, но мислим, вече не разделяем, а неделим, когато той я съзерцава не като вещ, а като образ на доброто и на красотата, тогава внезапно се ражда любовта. "
Джордано Бруно, Диалози за героичния екстаз
11.01.2009 23:33
12.01.2009 14:16
Текстологичен анализ на "посланието"
1. Основна мисъл:
"Руснаците дори не знаят, че те има на света.Те ще си отстоят своето."
2. Замисъл:
Да се изкаже основната мисъл.
3. Ключови твърдения на доказателството:
Всички български демократи са прости боклуци.
Ти също си проста и си боклук.
Украинците са гадни и прости и също са боклуци.
Не руснаците не им е студено и не са прости, само те не са боклуци.
4. Стилови пластове:
- Пласт на вулгарното и ругателното говорене. Обилие от лексика ,назоваваща телесната долница и нейните функции;
Зооморфни определения с несъмнено сексистка насоченост;
- Пласт на озвучаването на абсурда.
Обилие от многоточия (недовършени фрази), които трябва да покажат несдържана емоционалност;
Обилие от междуметия и удължавания на гласните в края на думите, които трябва недвусмислено да демонстрират мисълта "Сус бе, ченгене! Не щъ аз любовни! На ракия ми свири!";
5. Изводи:
- Антропологичният вид, описан от твореца в края на ХІХ в. , не е бил плод на въображение, а е реално съществуващ, с висока способност за оцеляване;
- Песента "Зелен листец", несправедливо забравена от новите поколения, е опазена от "ценителите":
Снагата ти е топола,
на мойто сърце кат два кола.
На фустаня ти тегеля
изгори на мене джигеря...
"Хъ, видяхте ли сега! Е-е-е-е-х! Гел, кефим, гел!...и бух шишето в земята или в прозореца...Е, кой е майсторът на тия работи?"
Е, КОЙ Е МАЙСТОРЪТ НА ТИЯ РАБОТИ?
25.05.2011 13:55
25.05.2011 13:58
25.05.2011 19:53
26.05.2011 13:51
26.05.2011 13:53
26.05.2011 19:03
26.05.2011 19:11
28.05.2011 17:11
28.05.2011 18:10
31.05.2011 19:13
01.06.2011 13:51