Yoda припомня как Димитри Иванов някога беше казал, че между него и Иван Костов (по това време премиер на страната) има "един вагон книги." Фразата беше остроумна и запомняща се и дълго време занимаваше хуманитарните интелектуалните общности, които в почти ренесансова носталгия раждаха образа на просветения владетел, който по волята на съдбата би трябвало да дойде, за да просвети умовете с блясъка на своята образованост. Иван Костов, разбира се, не можеше да се мери с този великолепен, несъществуващ и напълно недостижим по своето съвършенство образ. Човекът имаше да измъква от криза една напълно ограбена и съсипана държава - дейност твърде деятелна, за да се впише в съзерцателното съвършенство , препоръчвано от интелектуалците (каквото и да означава това по тези географски ширини). Деятелното усилие изискваше концентрация, волева съсредоточеност и систематичност на ума - все интелектуални качества, които и тогава, и днес, хуманитарите оценяваха високо, но които оставаха под линията на онзи "вагон книги", за който говореше Димитри Иванов. С времето интелектуалното високомерие се превръщаше в непоклатимо убеждение и функционираше като предразсъдък. И като всеки предразсъдък създаваше недоверие и взаимна неприязън в изкуственото разделение на "образовани" и "необразовани". Тези, които се имаха за "образовани", се оттегляха в коментаторска и наблюдателска позиция. Тези, които променяха нещата, бързо получаваха презрителните и снизходителни бележки за известна незадълбоченост, доколкото, според тоя възглед, всичко, свързано с политиката, по дефиниция се считаше за не особено важно. Така, докато политикът се мъчеше да изкара тежката влакова композиция на посткомунистическа България от десетата глуха, в която се намираше, "интелектуалецът" никак не искаше да схване, че "вагонът" на собствения му живот е закачен за нея, защото отделяше този вагон от онзи "един вагон книги". На това разделение на реалния живот от духовното притежание го бяха научили дългите тоталитарни години, в които той, "интелектуалецът", оцеляваше чрез умелата игра с маските. Те бяха го превърнали в майстор на успоредните съществувания. Едва ли днес Димитри Иванов, един наистина рядко образован мъж, би повторил някогашната си остроумна шега. Времето изличава предразсъдъците и ни прави по-справедливи. Прави ни по-смирени.
28.12.2008 23:38
29.12.2008 23:53
"Човекът с изискан вкус не може да приема твърде на сериозно резултатите от официалния натиск в областта на културата, колкото и да аплодира стиховете, да пише ласкателни рецензии за художествените изложби и да се преструва, че гледката на мрачната, тежка архитектура на новите сгради е за него напълно убедителна. Той се променя изцяло между четирите стени на своя дом. Там могат да се видят репродукции от произведения на изкуството, официално заклеймявано като буржоазно, плочи със съвременна музика и богата колекция от творби на стари автори на различни езици. Този лукс на частния му живот се прощава, ако неговата творческа работа, извършвана в подредения по такъв начин кабинет, носи очакваните пропагандни ефекти. За да запази своята позиция и жилище (получено по благоволението на дръжавата), интелектуалецът е готов на всякакви жертви и всякакво лицемерие..."
Нямам представа каква част от по-младите хора са чели или чували за Чеслав Милош и за неговата изключителна книга. Не знам дали знаят какво е "муртибингизъм". Моето поколение четеше Милош заради изключителната дълбочина на неговите разсъждения за добрто и злото, за истината и лъжата, за това, че няма нищо по-страшно от робството на съзнанието. И че винаги има достоен избор.
30.12.2008 13:48
Всичко друго е ала-бала."
Подписвам се с двете ръце под това!
"Страхът от свободата не е нищо друго освен страх от пустотата. "В човека няма нищо - ми каза един мой приятел диалектик, - от себе си няма да извадиш на бял свят нищо, защото там няма нищо. Не можеш да напуснеш хората и да пишеш в пустиня. Помни, че човекът е функция на обществените сили. Който поиска да бъде сам, ще пропадне." Това сигурно е вярно. Но се съмнявам, че може да бъде признато за нещо повече от закон на нашето време. Ако човекът чувстваше, че в него няма н и щ о, Данте не би могъл да напише "Божествена комедия", Монтен своите "Опити", а Шарден да нарисува дори един натюрморт. Признавайки, че в него няма н и щ о, човекът днес приема к а к в о т о и д а е - дори и да си дава сметка, че това "каквото и да е" е лошо, - само и само да се нареди между другите и да не бъде сам... По-добре е да отглежда избуялия Кетман и да се подчинява на натиска, благодарение на което за миг ще изпитва усещането, че съществува, отколкото да поеме риска за поражение, доверявайки се на мъдростта на предишните векове, които твърдяха, че човекът е божествено създание.
А ако се опиташ да живееш без този натиск и без Кетман, да предизвикаш съдбата, да кажеш: "Ако се проваля, няма да съжалявам за себе си"? Ако се окаже възможно да се живее без наложени бариери, ако успееш да създадеш своя собствена вътрешна съпротива, тогава не е истина, че в човека няма нищо. Това би било акт на вяра."
05.04.2009 18:16
За какво идва реч?
05.04.2009 18:17
За какво идва реч?
25.05.2011 06:04
25.05.2011 08:09
25.05.2011 11:52
25.05.2011 14:56
25.05.2011 15:21
26.05.2011 18:11
26.05.2011 18:41
26.05.2011 19:07
28.05.2011 17:26
28.05.2011 17:47
31.05.2011 19:11
31.05.2011 19:30
31.05.2011 20:10
