Прочетен: 12237 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2009 01:33
Помолиха ме приятелите да прочета статията на Явор Дачков отпреди седмица във вестник "Труд". Прочетох я, пряко сили.
Няма да коментирам избора на медийна територия за изява. На всички, които отдавна следят напредването на метаморфозните процеси, е напълно ясно защо сега и защо във вестник "Труд" е избрал да се изяви Явор Дачков.Банално ясно, ако трябва изобщо да се занимаваме с подобен тип баналност. Мога само да отбележа, че трябва да се е случило нещо много важно, та известният публичен морализатор да забрави погнусата си от вестника на агент Бор, за когото, между другото, е държал не една и две гласовити тиради. Публичните преображения на гласове и лица вече престанаха да ни изненадват. Пито-платено, както здравословният и здравомислещ цинизъм казва за такива неща.
Доколкото ми е известно, Явор Дачков не е нито образован психиатър, нито културен антрополог, за да упражнява, влязъл в ролята и на двамата, известната практика с огледалото. Ако беше, щеше най-малкото да знае колко злотворен е този инструмент, попаднал в ръцете на хора с "патологичен нарцисизъм", с каквито журналистът ни уведомява, че се съобщава. Уведомява ни още, че работи върху нашето проглеждане по въпроса като какво нещо е това "политическият профил" на Костов. (Откакто журналистите станаха "профайлъри", работата на врачките и гадателите съвсем залиня).
Тук, при цялото ми уважение към религиозния жанр на изповедта, с който още Жан-Жак Русо злоупотребява и който Дачков разиграва, съм длъжна да кажа, че цялата статия не е ни повече, ни по-малко от резюме на многогодишните усилия на "големите" монтерейски "профайлъри", оповестявани многократно на страниците на същия този вестник "Труд" - органът на ченгесарското "проглеждане". От него (от "органа"на черния труд) населението беше старателно осветлявано по такива "важни", стряскащи съня и водещи до нощно напикаване неща като: "Костов-и-неговия-злодейски-нрав", " "Костов-първият-комунист-на-държавата", "Костов-и-неговите-аверчета-от-ВИС-и СИК", "Костов-първият-приятел- на Първанов", "Костов-и-болшевиките-десебари" и т. н., и т. н., и т. н. Дългогодишен черен труд върху "проглеждането" беше това. Пред тая яхния простата зачервена баница на трите баби от Долно Дупище направо изпада от кулинарното състезание.
Така че, по въпроса за "проглеждането" трябва само да се отбележи, че тази живописна школа също добре я познаваме. Други са й "старите майстори", а Дачков е само чирак-имитатор. Не можем обаче да не обърнем внимание върху някои специфични "приносни моменти" в техниката на живописанието. Например това, че Костов пред всички други се показвал един, но по-специално пред Дачков бил съвсем друг, понеже Дачков е бил "избран", така да се каже, да бъде посветен в "тайните" на образа, та да може впоследствие единствен той, заедно с малцина "избрани", да ги оповестява. Или пък това, че, докоснал се до тайнството на комуникацията, той бил в затруднение, породено от харизматично изискване да се практикува очарование. Което отхвърлил, поради подразбиращо се силно волево състояние на трансцендентална свобода. Което ,на свой ред, произвело смущения по канала и комуникацията се разпаднала, а с нейния край пък дошъл бил краят на цялата българска демокрация. Такива работи. Някой нещо да се изкаже по въпроса за огледалния Нарцис?
Стига толкова. Причернява ми от дивотиите на псевдоинтелектуалството.
Да си вършим работата, казвам аз. Време е!
На всички, които знаят, че словото служи преди всичко да изразява мисли и чувства, а не е чук за млатене - честит светъл празник!
А уж редовно чета боровия вестник.
Дали я има някъде в нета?
Колкото до Дачков, един обикновен сноб, предполагам, че просто е изпаднал в творческа, интелектуална и финансова криза.
Честит празник на словесността!
:))
Мъдрецът Пенчо Славейков писа преди сто години, че смисълът на един национален празник е в размислите след него. И е много прав окуцелият поет по ледовете на Марица, поне според него.
Днес в Града „със седми хълм” имаше мъжко присъствие в Деня на словото, Денят на Буквите или ако искате Деня на Светите Братя, покровители на Европа. За лошо или добро оцеляваме между „За буквите” на Черноризец Храбър и „Априлски сърца” на плеядата Левчев – края на словото като истина. И ме налегнаха разни мисли.
Най-многолюдният народ по земното кълбо – китайския – по средата на 50-те години на миналия век е впрегнат да „реализира” мечтата на „вожда и учителя” Мао за световна културна революция. Над един милиард човешки същества са впрегнати да „изравнят умствения и физическия труд”, а милиони млади хора /студенти/ с песни и стихове са вкарани в безбрежни оризови полета. Повечето от тях намират там смъртта си, но някои оцеляват. Не със словото и йероглифите, разбира се.
И това е също политика за словото, за буквите.
Един от най-малките народи – българският – прави държава с меч и огън, но най-напред пише по дворцовите колони: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.” Началото на поезията ни, на политическото слово. На смисъла в думите.
И що ми се струва, че края на съвършенството в българското слово е някъде при българските символисти, когато Николай Лилиев го обезплътява, за да остане само мълчанието след „Тихият пролетен дъжд...”
А смисълът на думите приключва около „поезията” на Любомир Левчев , когато комунистическата идея се превръща в създател и собственик на душите, в заличител дори на родовия белег, където „вождът” е баща и майка на всинца ни. Чуйте демонстрацията на смисъла в „Разговор с Димитров” от Левчев:
„Създателю на днешните създатели,
Учителю на днешните учители...
Татко...
Не мислиш ли, че е нужно да стана
Революционер.”
Да, уважаеми читатели , това също е писано от български поет, според който мумията замества бащата, създателя и учителя, който от мавзолей ръси съвети за бъдещата революция. Абе, направо мумията е оплодила майката на всички от „поколението през април”. Това също е политика на Словото.
Нашето Възраждане /българският Ренесанс/ тръгва от „Поради что се срамиш” на Паисий и „Житие и страдание...” на попа Софроний , та достига до „виси на него със страшна сила” , а според мен, до румънската воденица, където Левски пред Христо Ботев за първи път е сложил четири удивителни след думичката „Народе...” Тези четири „????” и досега ни тежат като воденичен камък от същата мелница... И това е политика на словото.
Някои казват, че българското слово приключило със замяната на Ч с 4 и „човекъ” се пишел като „4оveka”; а за други края на словото е някъде в „цепнатите дънки на Радка-пиратка”. И защо? Трябва да има обяснение.
Преди да стане столица на чалга-културата, гр. Димитровград е бил столица на младежкия комунистически труд, но в българското слово. Чуйте и прочетете:
„Заводът – диша, боботи – работи всеки ден,
Всеки час младият завод на живота,
В служба на нас”.
Твърдя, че в историята на словото само в българското може да намерите словосъчетание като „завод за живота” или незабравимото „върти, сучи, оха-ха”. Това също е политика на езика, но родена в Димитровград или Троянско – левчевското битие. То си е направо „пайнер – естетика”.
В прозата за щастие имаме географски маркери, а според Иван Хаджийски този е смисълът на словото. И защо ли Пловдив го няма в литературно-пространствения справочник. Защо ли... Нали „чете”?
Добруджа задължително ще свържем с разказите на Йовков, за „шоплука” се погрижи да не забравим великия Елин/Един според Игов/ Пелин, Македония винаги в читателя е с романите на Талев... Централна Северна България по неповторим начин описа Георги Мишев в романа „Патриархат”, а Западна Северна България не минава през нас без верблюдите на Радичков. Хайтовите типажи са само и в Родопите, Рила не е така красива без поетичната проза на Асен Христофоров, а нима Вазовата проза не очертава Стара планина, дори само със Силистра-йолу?! А защо Пловдив, защо Тракия липсва ... Това също е политика на словото. Дали защото само тук има „мероприятие” „Пловдив чете” – сякаш досега не е чел града. То, като гледаш „спонсорите”, май наистина не чете Пловдив... Представяте ли си отговора на въпроса: „Г-н Гергов, коя е последната книга, която сте прочели?...” Или същия към Чомаков?
Днес пред храма „Св. Св. Кирил и Методий” се появиха „подручка” пловдивския митрополит Николай Севастиянов и премиера Сергей Дмитриевич, после по главната ги придружиха Мария Капон и Петър Мутафчиев. Я се опитайте да ми намерите етимологията българска в четирите имена – по фамилия, разбира се. И това е политика на словото. Спомена, дядовците или родовите ортаци...
Сергей бе пристигнал от въздушни демонстрации на „натовските сили”, а преди това „на чаша вино” се срещнал с Райко Кирилов, Веселин Маринов, Недялко Йорданов и Антон Дончев, разбира се, в кафенето на култовия адрес „Позитано” 20. Дръпна и реч премиера пред пловдивската община. От нея разбрахме, че се борил като лъв „еуро” да бъде произнасяно като „евро”. Треморилали социалсти ръкопляскаха без да запитат защо украинката от Херсон Дина Мухина е от авторите на така наречения „македонски език”?! Това също е слово, нали?
А иначе през 1851 год. Найден Геров е извел децата да празнуват деня на светите братя. И тогава е бил ден на словото.
В интерес на истината, докато Сергей, Капон и Мутафчиев дефилираха по Главната, се чуха сериозни освирквания. Като компенсация пловдивска.
Иначе края на смисъла в думите приключи, когато министърът на културата Стефан Данаилов написа „ЗБОГОМ”, вместо „СБОГОМ”, а паметливи си припомниха, че играл ролята на Цар Борис Покръстител. И това също е политка за Словото. Или края на смисъла Му. Очакваме „Пловдив – „да” - чете”...
Автор: toross Категория: Политика
Прочетен: 5 Коментари: 0
Тагове: бкп, словото, края на буквите
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.
Сребърни лъчи долавят
на живота песента
и смирено благославят,
благославят вечността.
Събуди се, дух замрежен
среди рой самолъжи,
за блена си - чист и нежен,
чист и нежен разкажи.
Николай Лилиев, 1910 г.
Краят на съвършенството в Словото - безкрайно съвършенство. :)
Благодаря за хубавия постинг. "Априлските сърца", които бият за Партията, бяха и си остават само вулгарни употребители, не държатели на словото. То не се дава така лесно, изговаря ги присмехулно, свидетелства за тях документално.
аз съм главният герой
Хермес:
и публика безсмъртна търсиш ти,
певецо на балади за живота свой?
Нима ще срещнеш обожатели в гората,
където призраците бродят и жалеят,
или в поля, в които гарваните грачат?
Певец:
Земя не търся аз, ни в небесата,
се каня да летя на струните на Клио,
за Богове не пея, ни за герои,
за нимфи или за сирени,
наслади земни, или амброзия не пия
но вдъхвам от таланта свой.
Хермес:
Герой си ти в слова изкусни
но нямаш покровител или бог,
нектар не ще докоснеш с устни,
Олимп затворен е за взорът твой.
Певец:
Герой съм, но възпят герой,
не търся слава или милост,
не пея и за теб или за други,
на своя епос съм герой,
в балада кратка съм искрата,
талант без свят и без посока,
освен посоката на моя дом,
на огледалото и на душата.
Заключение:
Тук Боговете замълчаха,
певецът вдигна лира и запя,
а Хермес бе смутен, за кратко,
намерил бе човешка чистота...
http://raylighta.blogspot.com/2009/05/blog-post.html
Съвършенството на Хермес с лекокрилите сандали - да спре за кратко и да не иска трансформации.
И не се цапайте с онзи "профайлър", както и с вестниците, в които пише.
Дачков в Труд е наистина показателно :) Съвсем е изгубил мярката. Всъщност все повече ми става мъчно за него. Изглежда нещастен с това объркано съзнание.
Тъй като по-горе се говори и в стихове, нека и аз се включа и добавя нещичко :)
"От суетния свят на бъбриците, изпоцапани с кърви и кал, отведи ме там, дето загива се за великия свят идеал."
Успях да я прочета цялата.
Този човек е тежко болен.
Намерих я в нета, и я прочетох. Научих, че съм сектант, добре, благодаря.
:))
аааахахахахахаххааааааааааааааааааааа
:)))))))))))))))))
аааахахахахахаххааааахаахаааааааааааааа
аахахаххаааааааааааааааааааааа:)))))))))
26.05.2009 00:17
Що се отнася до подбора на хората - и Иван Костов, и Мартин Димитров вече имат предостатъчно мат'рял за размисъл :) Да си правят изводите, да си подбират хората по-внимателно и само напред.
Синята коалиция и автентичните десни хора са нужни за спасяването на страната.
За пореден път!
Знаеш ли, че Хермес е изобретил лирата - музикалния инструмент на певеца? :))
А моето си е мое без кавички :)
За искрената религиозност не мога да се изкажа, защото съдникът за нея е много по-голям от нас. Ще се осмеля само да се съмнявам в това, че встрастяването в преследването и демонизирането на някого е препоръчителното за християнската душа състояние. Поздрави!
04.06.2009 21:02
поздрави.