Прочетен: 27106 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2009 03:13
В "Александър" на Плутарх има многобройни разкази за военни подвизи и завоевания, които стремително следват един след друг и често се застъпват. Александър бил горд и целенасочен, от ранно детство устремен към велики дела. Осъществявал предизвестената си съдба и обзет от съперничество с времето, често го изпреварвал, като че ли желаейки да покаже, че не той служи на съдбата, а тя му се подчинява. Амбициозна цел - много по-голяма от тази да владее света.
Плутарх разказва, че като тръгнал на поход срещу персите, Александър решил да се допита до Аполон за изхода на похода и отишъл в Делфи:
"Случило се в дните, когато е забранено да се предсказва. Най-напред пратил да повикат жрицата, тя оказала, свещеният ред не позволявал. Лично той насила я задърпал към храма. Тогава, победена от неговата упоритост, тя рекла:"Непобедим си, сине." Като чул това, Александър казал, че друго предсказание не му трябва, бил получил от нея, каквото искал."
Не се нуждаел от тълкувание на предсказания. Събитията щели да изтълкуват предсказаното, а той енергично ги предизвиквал:
"И заедно с дръзновеността неговата честолюбива целеустременост стигнала дотам, че той не отстъпвал не само на враговете си, но и на времето и пространството."
Портретите и свидетелствата донасят до нас образа на нетърпелив млад човек с буен темперамент. Плутарх настоява, че Александър бил по природа склонен към занимания с четене и наука. Омировата "Илиада" съпровождала дългия, труден и опасен път на неговите завоевания. Казват, че това било изданието на Аристотел и че винаги лежало под възглавницата му. Него прибрал единствено в ковчеже като най-скъпоценно притежание:
"Донесли му едно ковчеже. Като ровели в съкровищата и вещите на Дарий, решили, че то е най-скъпото нещо. Александър попитал другарите си какво смятат ще е най-достойно да бъде поставено в него. Едни казвали едно, други друго, а той решил да пази в него своята "Илиада". И това се съобщава от автори, на които може да се вярва. И ако това, което казват александрийците в съгласие с Хераклид, е вярно, не мързелив и не излишен спътник бил Омир в походите му."
Аристотел бил свършил добре своята работа. Филип го наел, за да стегне "в много ремъци и много юзди" буйната природа на Александър. Философът изучил ученика си на етика и политика, научил го да размишлява и да се нуждае от размисъл.
.
В животописа на Плутарх липсват специални описания на мигове на размисъл и внимателно обмисляне на военни ходове. Има обаче забележителен детайл със стойността на указание. В решителната битка срещу Дарий Александър през цялото време "запазил самообладание и разум", т. е. имал способността да мисли с бързината и в хода на менящата се напрестанно картина на бойното поле. Стратегическите планове били "под възглавницата" му, заедно с "Илиадата" и съперничещи и по блясък (каква метафора е създал Плутарх!) Не обмислял дълго конкретността на битките, защото искал в техния ход да запази свободата и гъвкавостта на мисълта си. Аристотел, както казахме, бил свършил добре своята работа. Мощната енергийна стихия била центрирана, целенасочена и обуздана.
В историята Александър остава като енергично завихряне, което винаги намира целта си. Легенда, която малко насмешливо, но със сигурност възхитено коментира Менандър:
Това вече е като с Александър. Щом
търся някого, той моментално се явява.
И ако се наложи да мина през морето,
и това ще мога да сторя.
"И от врага на много нещо може да се научи мъдрият."
Това са два цитата от Аристотел. Явно Александър е научил само това, което отговаря на агресивната му природа. Да разрушиш Персеполис не е нужен голям акъл. Обичам да чета древните, но обичам и да мисля. Поздрав!
А иначе, от съвременна (морална) гледна точка, всички велики завоеватели са си един вид разбойници, спор няма.:)) Валя
Умният Плутарх, който усеща, че разсичането не е съвсем като развързването, добавя, че всъщност има друго свидетелство, че Александър е разплел възела. Иди разбери сега: разсичал ли е или е развързвал.:)))
05.04.2009 04:39
P. S. Ей сега четох за гетите, които упорито наричам "келти", най-вече, за да дразня с невежеството си историците между приятелите си. Никакви такива работи, за каквито споменавате.
По време на азиатските походи Лукул сънувал, че преди битката с Митридат войската започнала да бяга. Той препречил пътя на една безредна кохорта и викнал:"Заповядвам ви да спрете!" Двама-трима спрели. Един от тях се извърнал назад към другарите си и попитал чистосърдечно: "Кой е пък този?" И съвсем чистосърдечно другарите му отвърнали: "Нямаме понятие." Неразпознаваем, Лукул се смесил с войската и започнал да копае с меча си като с лопата, за да укрепва дигата на придошлата река.
Попитан от приятелите си как е изтълкувал тогава съня си, Лукул се засмял и отговорил: "Че авторитетът е нещо твърде несигурно, разбира се."
Онзи ден научих от Гигов, че намерили в Стара Загора надпис (записани орфееви думи в първо лице) "Язон дойде тук (разбирайте древната Зара) и ме покани на похода до ...."
Аз пък когато организирах експедицията до Самотраки прочетох, че ги водил там в храма на Великите Самотракийските богове да ги пообразова малко, че си били прости бандитчета.
И понеже в аргонавтика след Босфора той не фигурира в персонажа си правя извод, че ги е зарязал, тъй като му писнало от пиянски оргии и погроми по крайбрежните цивилизовани градове.
Доказателство за това е и повествованието нататък, което откровено се превръща в касапница, кражби, братоубийство, кръвосмешение, детеослепяване и т.н. (кратък ни е речника за такиви благородни постъпки. Който не вярва да си намери една пълна биография на Медея). Та, мъдър е бил нашия човек макар и млад. А и придвидлив, защото после синовете на аргонавтите срутили всички цветущи градове на юг почвайки от Троя и свъшвайки с Ефес.
26.05.2011 20:42
28.05.2011 19:15
01.06.2011 12:44