Постинг
21.02.2009 00:47 -
Подобие
Автор: naumova
Категория: Политика
Прочетен: 6364 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2009 00:50
Прочетен: 6364 Коментари: 16 Гласове:
0
Последна промяна: 21.02.2009 00:50
"През 19 век Томас Карлайл използва понятието "симулакрум" (подобие) - нещо, което се състои само от появата си и не притежава никаква субстанция, - за да опише някой като амбициозен шарлатанин: "само симулакрум". Карлайл убеждава своите читатели да избягват симулакрумите и да се придържат към фактите."
Робърт Фулфърд
От дълго време най-популярният у нас медиен и социолого-политико-анализаторски стил бабува над раждането на отрочето на предмодерния родово племенен изказ на нещата, които представляват нашата реалност. Всеки, който се е замислял над назованата по един или друг начин реалност, знае, че самият акт на назоваването има свойството да вкарва нещата в едни или други мисловни схеми, да ги въвежда в тълкувателни рамки. Въпрос на вътрешен вроден усет за съответствие и истинност, би казал консерваторът. Въпрос на гледна точка, преднамереност и инструментариум, би казал френският (и не само френският) либерал.
Когато една реалност настойчиво е вкарвана в заблудата на фалшиво изговаряне, тя постепенно се превръща в подменена реалност. Сдобива се с копие - подобие на реалността, лишено от истинност в основанията си и неиздържащо проверката на здравия разум (придържането към фактите на самата реалност).
Да се създава симулакрум е манипулация. Да се вярва в симулакрум е безволево състояние.
От дълго време у нас се конструира подобието на политическото като подчинено на биологични, селективни закономерности, родово-племенно пространство. Фигурите на подмяната са фигури на доминацията. Няколко от тях:
1. Колективистичният идеал: доминацията на мнозинството в отказ от диференциации и идейни различавания, тежнението към аморфността като изравняваща и обединяваща;
2. Идеалът за популярността: доминацията на притискащата и санкционираща норма на популярния вкус , избиращ средното и незатрудняващото; популистът, човекът от народа, Таткото, Баткото;
3. Идеалът за природността: доминацията на "естествеността", разбирана като несанкционирана от удържащи норми и правила поведенческа свобода; интимизацията на публичността чрез публичното "разпускане на маса"; отхвърлянето на културното като високомерие; придържането към ниското като комуникативен похват.
Доминиращият политически образ у нас в социолого-политико-анализаторски напън е колективистичен, природен и популярен. Някой амбициозен шарлатанин.
Робърт Фулфърд
От дълго време най-популярният у нас медиен и социолого-политико-анализаторски стил бабува над раждането на отрочето на предмодерния родово племенен изказ на нещата, които представляват нашата реалност. Всеки, който се е замислял над назованата по един или друг начин реалност, знае, че самият акт на назоваването има свойството да вкарва нещата в едни или други мисловни схеми, да ги въвежда в тълкувателни рамки. Въпрос на вътрешен вроден усет за съответствие и истинност, би казал консерваторът. Въпрос на гледна точка, преднамереност и инструментариум, би казал френският (и не само френският) либерал.
Когато една реалност настойчиво е вкарвана в заблудата на фалшиво изговаряне, тя постепенно се превръща в подменена реалност. Сдобива се с копие - подобие на реалността, лишено от истинност в основанията си и неиздържащо проверката на здравия разум (придържането към фактите на самата реалност).
Да се създава симулакрум е манипулация. Да се вярва в симулакрум е безволево състояние.
От дълго време у нас се конструира подобието на политическото като подчинено на биологични, селективни закономерности, родово-племенно пространство. Фигурите на подмяната са фигури на доминацията. Няколко от тях:
1. Колективистичният идеал: доминацията на мнозинството в отказ от диференциации и идейни различавания, тежнението към аморфността като изравняваща и обединяваща;
2. Идеалът за популярността: доминацията на притискащата и санкционираща норма на популярния вкус , избиращ средното и незатрудняващото; популистът, човекът от народа, Таткото, Баткото;
3. Идеалът за природността: доминацията на "естествеността", разбирана като несанкционирана от удържащи норми и правила поведенческа свобода; интимизацията на публичността чрез публичното "разпускане на маса"; отхвърлянето на културното като високомерие; придържането към ниското като комуникативен похват.
Доминиращият политически образ у нас в социолого-политико-анализаторски напън е колективистичен, природен и популярен. Някой амбициозен шарлатанин.
е следствие на всеобщата либерализация (законът за положителната дисперсия)
цитирайМисля, че разбирам казаното в скобите. :)
Въпросът (ми) е дали се създава и в чий интерес се създава популярен образ, който извиква реакция от типа: Е, това са нещата. Ами, така стоят нещата. Те, поначало нещата са си така.
Малък пример:
Преди да се прояви "природността", за която говоря, тя старателно беше моделирана като "предпочитан", "спонтанен" , "демократичен" образ. Улицата беше тероризирана от момчетата-бивши борчета, а тиражните издания на комунистите заговориха на техния език. Днес този език минава за езика на "обикновения човек". Впрочем същият този човек постепенно заговори с езика на вестниците, който вестниците му приписваха за естествено негов, и така кръгът се затвори. На изхода момчетата, които тероризираха улицата и хората на пазара по най-"демократичен" начин си заговориха еднакво. Разпръскване на доминантен белег ли, казваш?
цитирайВъпросът (ми) е дали се създава и в чий интерес се създава популярен образ, който извиква реакция от типа: Е, това са нещата. Ами, така стоят нещата. Те, поначало нещата са си така.
Малък пример:
Преди да се прояви "природността", за която говоря, тя старателно беше моделирана като "предпочитан", "спонтанен" , "демократичен" образ. Улицата беше тероризирана от момчетата-бивши борчета, а тиражните издания на комунистите заговориха на техния език. Днес този език минава за езика на "обикновения човек". Впрочем същият този човек постепенно заговори с езика на вестниците, който вестниците му приписваха за естествено негов, и така кръгът се затвори. На изхода момчетата, които тероризираха улицата и хората на пазара по най-"демократичен" начин си заговориха еднакво. Разпръскване на доминантен белег ли, казваш?
е този, който му се налага от "елита", доказателство за което са множеството успешни езикови реформи през епохата на национализма - 19-началото на 20-и век.
Относно нещата са такива, това е "Заблуда на статуквото", което е частен случай на "Заблуда на състоянието" и мисля да пиша за нея скоро :)
цитирайОтносно нещата са такива, това е "Заблуда на статуквото", което е частен случай на "Заблуда на състоянието" и мисля да пиша за нея скоро :)
"Да се създава симулакрум е манипулация. Да се вярва в симулакрум е безволево състояние"
Краят на личността, претапяне на мислещите, в хуманоидна маса, водена от симулакрумната страст на подаденото внушение.
С възхищение за постинга!
цитирайКраят на личността, претапяне на мислещите, в хуманоидна маса, водена от симулакрумната страст на подаденото внушение.
С възхищение за постинга!
се сблъсква с въпроса за системната подмяна на елита с псевдоелити. В България тази подмяна е драматична, така ми се струва.
Миналата седмица. Хора на възраст, възпитавани и отглеждани да бъдат това, което би трябвало да е политически и културен елит на една страна (тук включвам семейна среда, обучение - както познавателно, така и в културни правила и норми), се извиняваха, че са такива, каквито са,и се чувстваха виновни, че "народът" (каквото и да означава това, но със сигурност е нормативно притискащото) не ги харесва и не ги разбира такива, каквито са. "Знаете ли защо е загинал Рим?", ми каза един господин, "трябва да сме повече варвари". Ей, богу, причерня ми. Заради Рим, създал идеала за войнската доблест, ми причерня.Такива работи.
цитирайМиналата седмица. Хора на възраст, възпитавани и отглеждани да бъдат това, което би трябвало да е политически и културен елит на една страна (тук включвам семейна среда, обучение - както познавателно, така и в културни правила и норми), се извиняваха, че са такива, каквито са,и се чувстваха виновни, че "народът" (каквото и да означава това, но със сигурност е нормативно притискащото) не ги харесва и не ги разбира такива, каквито са. "Знаете ли защо е загинал Рим?", ми каза един господин, "трябва да сме повече варвари". Ей, богу, причерня ми. Заради Рим, създал идеала за войнската доблест, ми причерня.Такива работи.
Харесваш ли картините на Йеронимус Бош? Има кодирана поука в изображението. Адът може да е мелодичен. Да се унасяш от мелодията на ада - това е безволево състояние. Валя
цитирай- за мелодията на ада, която интересно защо в първия миг прочетох като "меланхолията на ада". И се замислих първо дали адът е меланхоличен (мисля, че могат да се намерят причини). После "мелодията" внесе малко по-различен нюанс, но ми остана "харесването" на извода, че това е безволево състояние ;)
цитирайЗабележително труден въпрос има в замислянето ти. Не би следвало адът сам по себе си да е меланхоличен, защото меланхолията пречи на забравянето на ада, т. е. на пълната забрава (адът е да си в ада, но да не знаеш това). Меланхоликът прави разлики и затова страда. Вцепенен е, но страда. Май ... ще трябва да поразгледам малко барокови изображения. :)
цитирайоставям това на аналитичните ти възможности. За себе си го обясних така- тъга-меланхолия-липса на радост и хубави емоции-нещо близо до Ада... меланхолия-страдание-Ад.
Обаче оставям бароковите асоцииации да ти поговорят ;)
цитирайОбаче оставям бароковите асоцииации да ти поговорят ;)
Гледам какви са се развеселили управляващите(Ей я, Танчето Дончева, сега живописва едно бароково изображение - докарала се с карирана поличка и се представя за безалтернативна). Гледам ги колко са нахални, административни и диаграмни (диаграмките картинно изобразяват безспирен възход и гооолям растеж на това, на икономиката и нацията). Гледам им доволните физиономии и си казвам, че адът, без съмнение, си е място на пълната самозабрава. Извънредно развеселено място. Да се засрамят и да си ходят сами? А-а,не! Както поучително и мислейки се за много умен,рече депутатът от ДПС Хасан Адемов: "Надежда всяка оставете" . "Надежда всяка тука оставете" - надписът над дверите на ада.
Хайде, да вземем да събуждаме меланхолиците от вцепенението и от пасивното страдание, казвам аз.
цитирайХайде, да вземем да събуждаме меланхолиците от вцепенението и от пасивното страдание, казвам аз.
И друг път в коментарите си под твоите текстове,в различна форма,съм излагал тезата си за необратимата подмяна.Една случила се подмяна само,така изкривява нещата,че в последствие и най-силната индивидуална воля е безсилна в действията си.Примерите за това в родната ни действителност-бол.Поздрави!
цитирай"Адът може да е мелодичен. Да се унасяш от мелодията на ада - това е безволево състояние."
Впечатляващо е!!! Толкова, че сега няма да успея да отговоря, а има какво, и споделям мисълта. Провокира ме и някой ден, възможно най-скоро вместо отговор, ще използвам тази хубава провокация за да направя най-доброто на което съм способен. Разказче.
И непремено ще ти се обадя. Поздрави.
цитирайВпечатляващо е!!! Толкова, че сега няма да успея да отговоря, а има какво, и споделям мисълта. Провокира ме и някой ден, възможно най-скоро вместо отговор, ще използвам тази хубава провокация за да направя най-доброто на което съм способен. Разказче.
И непремено ще ти се обадя. Поздрави.
13.
анонимен -
tEgfxHscRQEZ
25.05.2011 10:25
25.05.2011 10:25
BION I'm iprmessed! Cool post!
цитирай
14.
анонимен -
iENHHusjy
26.05.2011 18:46
26.05.2011 18:46
3TP0Oj , [url=http://awsbevrwzvmg.com/]awsbevrwzvmg[/url], [link=http://zqywwbrsxoqa.com/]zqywwbrsxoqa[/link], http://xyfbzskvvqva.com/
цитирай
15.
анонимен -
UALvuVsKTRQWatHGR
28.05.2011 17:45
28.05.2011 17:45
5NqoUB <a href="http://ylhrwcjpxurc.com/">ylhrwcjpxurc</a>
цитирай
16.
анонимен -
XvYcZeyVQuyJK
31.05.2011 19:45
31.05.2011 19:45
4zJp1c , [url=http://yuxmpzjlxdmt.com/]yuxmpzjlxdmt[/url], [link=http://gsdcpbafnsie.com/]gsdcpbafnsie[/link], http://odzkvhqribgu.com/
цитирай