"Единствената цел на тази общност е да дари на всички свои членове възможно най-много щастие, да им го осигури и да го предаде на техните деца и внуци" ("Ню  Хармъни газет", 1826 г.)

Щатът Индиана, край река Уабаш, приток на Охайо

Годината е 1825-а. Робърт Оуен - потомък на бедни селяни от Уелс и фабрикант в памучната индустрия от Ню Ларнак в Шотландия, глава на семейство и баща на деца, вярващ в призраци към края на живота си, предприема един от първите социалистически експерименти по лабораторното създаване на щастието. Той убедено вярва, че ще създаде ново общество, в което страданието, ако изобщо го има, ще бъде минимално, а разумът и щастието ще са нараснали стократно. Необходимо е да бъдат изпълнени само няколко условия. Всяка състезателност на отношенията между индивидите трябва да бъде елиминирана, защото конкуренцията създава хиляди врагове и е основна пречка към щастието. Необходимо е също така да бъде премахната организираната религия като най-големия тиранин по пътя към щастието. И най-накрая - необходимо е решително справяне с индивидуалността, пагубна за човешкото  щастие. Така е създадено  "Ню Хармъни" - общество от хора, готови да се включат в експеримента по откриването на всеобщото щастие. Мястото е щатът Индиана, край река Уабаш, приток на Охайо.

Конституцията на "Ню хармъни", член втори

"Всички членове се разглеждат като едно семейство. Никой не бива да бъде надценяван или съответно подценяван заради своето знание. Трябва да се осигури по възможност еднаква храна, еднакво облекло и еднакво възпитание за всички съобразно тяхната възраст; всички трябва да обитават сходни жилища и да се радват на сходни удобства."

Недоволната госпожа Пиърс

Сара Пиърс е домакиня от Питсбърг, Пенсилвания. Заедно със съпруга си, господин Томас Пиърс, и седемте им деца, госпожа Пиърс се присъединява към "Ню Хармъни".  Притежаваща достатъчно количество здрав разум , за да оцени мястото, в което се е озовала, тя оставя поредица от писма до леля си в Питсбърг, в които е описан "щастливият нов свят".  Ние не живеем под властта на аристокрация, пише тя, а при деспотизъм. Ние сме просто роби. Хората не работят така добре, сякаш го правят за собствения си джоб. Дори най-незначителното несъгласие извиква заплахата да ни изхвърлят от селището. Процъфтяват омразата, завистта, злобата.Това не е никакво общество на щастието.И изобщо, заключава госпожа Пиърс, това, което говори Оуен, са пълни глупости.
През 1827-ма проектът "Ню хармъни" се проваля и правотата на госпожа Пиърс е доказана. Приключва първият важен дебат за социалистическата утопия.Печели го една обикновена  домакиня от Питсбърг.

PS

Припомниха ми наскоро приятелите един стар виц от и за времето на социализма. Посветен е на всеобщото щастие и е проницателен като някогашната госпожа Пиърс.

Делегация от гнилия капиталистически свят посещава социалистическо предприятие - колос на българската индустрия. Подредил се трудовият колектив и посреща. "Е, как сте, как сте?" питат западняците. "А-а, добре сме, добре сме!" отговаря колективът. "А доволни ли сте, доволни ли сте?" питат западняците. "О-о ,много сме доволни!" отговаря колективът. "А парите стигат ли ви?" питат западняците. "А-а, стигат, стигат и даже остават!" . "А какво правите с остатъка?" питат западняците. "О-о, ами дояждаме си!" отговаря колективът.